110 г. от рождението на Любомир Андрейчин – 2020г.

Проф. Любомир Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Той е основоположник на съвременната българска описателна граматика, занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилните форми в писмената и говорната реч. Роден е през 1910 г. в Габрово. Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“. Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931 – 1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936). Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор. Асистент в СУ от 1941. Член е на БКП от 1945 г. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 – и директор на Института за български език при БАН, който днес носи неговото име.Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио. Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят“ (ѣ) и „голям юс“ (ѫ).Умира през 1975г. в София.