1135г. от смъртта на св.Методий

Св. равноапостолен Методий, учител Славянски е роден ок. 815 г. в Солун, умира през 885 г. във Велика Моравия (на територията на днешна Чехия). Византийски политически и културен деятел, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец.Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори – български, гръцки, латински и други.За детството на Методий се знае по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. В голяма степен легендарните елементи в житията на двамата братя говорят, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област, Лъв и жена му Мария.За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, е бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).Днес науката предполага, че съставянето на глаголицата – първата славянска азбука, е извършено по време на престоя на Методий в манастира „Св. Полихрон“. Тогава би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ дава времето, по което е завършено това дело: когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският – от княз Растица, а панонският княз е Коцел. Според изчисленията това е станало през 863 г.През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Херсон, натоварен с т. нар. хазарска мисия. През 863, след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на старобългарски език.Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжество по молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма с латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ е починал, където е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Панония и Моравия.